Стихотворения за Тоше, TEMA 2

Тук слагайте стихотворенията посветени на Тоше!Не се срамувайте,ако сте написали нещо го качете,поне ще бъде от сърце!

Това е едно стихче написано с общи усилия от мен и "toseforever"!Не ни критикувайте много, моля ви!


Тoi beshe angel, nebesno krasiv
Obichan ot vsichki, bezkraino shtastliv
S golqmo surce, usmivki bezbroi
Edin,edinstven, ostava si toi!

Plenena ot muka staqva se tq
Ranena ot bolka jivota i sprq
Ostana sama vuv vechna tuga
Ehoto chuva ot poslednite dumi,krasivi...
Spomeni,bledi i sivi
Kapka po kapka sulzite se stichat
I bolkata shepne,v liubov mu se vri4a!


---> Изкажете мнение... <---

--->Суната написан от Царо за Тоше.<---

Тага животна, неизмерна - бесконечна
Опеана засекогаш, со гласот... ангелски - небесен
Шумат ли тоа горите!? Крушевски, македонски - балкански
Ехо ли е тоа, од силна болка во градите... Или можеби
Плач и лелек на твоjот народ... Жалостен - беспомошен
Реликвиjа ни оставаш, светост - да се паметиме
Олтар за покаj на чистите души, во манастир... Преображенски
Елен млад видов таму, гордо исправен пред прагот
Сакаше да влезе... Но, портите затворени му беа
Конак кутрото бараше - привидение ангелско
Икона за последна божjа молитва - за незаборов

Написано е от фенка и е побликувано в памет на Тоше в списание "Нов фолк"...

Паднал ангел

Как искам срещу мен да те видя да пееш
и ти да ме погледнеш и да се усмихнеш.
И искам ангелският ти глас да е отново земен,
да се завърнеш и никога да не си заминеш.

Как искам всичко това да е една гадна лъжа,
Дявола е решил дяволски да се пошегува.
И изведнъж да се появиш след ден или два
и последната сълза в изплаканата река да изплува.

Как искам наистина да стават Чудеса,
наистина да падат ангелите от небето.
Не бъди добър! Дръж се лошо и разбий райската врата,
бъди изгонен, дори от добрина да не ти дава сърцето.

Нима там ти харесва повече? А?
Нима не ти е мъчно, като ни гледаш да страдаме?
Нима не искаш щастливо-туптящи за теб сърца?
Не вярвам, че повече не ти се пее. Не вярвам. Не!!!

Върни се! Защото аз все още нямам криле, за да дойда.
Върни се, защото мястото ти е тук!
Нямало невъзможни неща ли? Абсолютни глупости!
Тогава защо от гласа ти няма нов звук?

Защо разби сърцето ми, качвайки се в онази кола?
Поне, заспивайки в нея, беше ли щастлив?
Как искам и аз да заспя, да се събудя и да те видя тук, сега.
Тук, но без ореол, без крила. Просто жив!

Посветено на Тоше от Toni Cetynski

"Остави ми светлина на пътя, по който искаш да тръгнеш,
помогни ми, когато сънувам, щастлив и усмихнат да идвам при теб.
Повдигни ръце, в белия храм изправен да влезеш и кажи тихичко на всички,
че ще си останеш дете между ангелите...
А аз? Нека Бог отвори очите ми, нека небето усили слуха ми, за да те чувам и виждам във всеки мой сън.
А ти? Нека Бог ти подари крила, нека небето ти подари спасение - да пееш, да пееш и всички завинаги да чуват твоя глас...
Тази земя те обича и пази спомена за дните, когато беше сред нас,а милите хора носят те като вечна рана...
А тя? На възглавката лежи. В небето гледа, събира ръцете си и сълзите си крие, защото не си с нея, докато летиш с ангелите....."

Това е едно стихотвоерие от една стихосбирка, която се излъгах да прочета през ваканцията...Да де не се излъгах, защото все пак имаше едно, което ме впечатли и аз си го посвещавам на Тоше....

Никога вече

Пропасти вечни делят те от мене,
зная, че ти си безкрайно далеч,
но пак като лъч след вековно затъмнение,
чакам да дойдеш....Ще дойдеш ли?
- Никога вече!

Рано пробуден, с тъги непросветни,
впиваш поглед в мрака далечен
и с клетви и жал, безутешно преплетени
чакаш да съмне... Ще съмне ли?
-Никога вече!

Мойте градини, Неволята черна
с преспи засипа...
Те дремят далеч, а песни и смях
в полунощ обезверени
чакам да ги чуя... Ще ги чуя ли?
-Никога вече!

--->Това е побликувано,като песен,която Тоше е написал!
Ако наистина се окаже,че е написано от Него....незнам нямам думи!!! <---


Pjesma koju je Tose napisao

Ako ti jave: umro sam,
a bio sam ti drag,
onda ce u tebi
odjednom ne,,to posiveti.
Na trepavici magla.
Na usni pepeljast trag.

Da li si uopste ponekad
mislio sta znaci ziveti?
Ako ti jave: umro sam
evo ,,ta ,,e biti.

Hiljadu sarenih riba
leprsace mi kroz oko.
I zemlja ce me skriti.
I korov ce me skriti.
A ja cu za to vreme
leteti visoko...

Visoko.

Zar mislis da moja ruka,
koleno,
ili glava
moze da bude sutra
koren breze
il' trava?

Ako ti jave: umro sam,
ne veruj
to ne umem.

Nocu,
kad gledas u nebo,
i ti namigni meni.
Neka to bude tajna.
Uprkos danima sivim
kad vidis neku kometu
da nebo zarumeni,
upamti: to ja jos uvek
sasav letim, i zivim.

Na ovu zemlju sam svratio
da ti namignem malo.
Da za mnom ostane nesto
kao leprsav trag.

I zato: ne budi tuzan.
Toliko mi je stalo
da ostanem u tebi
budalast i cudno

Като на длан подавам ти съдбата си,
окъпана от черен дъжд катранен
разпъната на два различни полюса
с живота и характера за други странен

Разбъркай картите в живота ми
и подреди ги в строен ред
извади ме на повърхноста
и ме изитикай по отпред


С надежда сетне зареди ме
за да не скитам тъй бездомна
като добрата фея отреди ми
съдба по благосклонна!


НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА!

Това не е стихотворение, но мисля, че и това става

ПРИКАЗКА ЗА АНГЕЛСКАТА ДУША

Дядо Господ беше тръгнал към градината си, където следобед се събираха малките ангелчета и си почиваха на сянка под една голяма череша. Те го чакаха с нетърпение, защото винаги им разказваше по някоя приказка. И този път той седна сред тях, те го наобиколиха и го загледахи с любопитни очи. Той помълча известно време и поде:
- Днес, ангели, ще ви разкажа приказката за един ваш брат и за неговата история на земята. Малкия Тоше се роди преди двадесет и шест години. Още с появата си, той донесе неописуема радост на семейството си. В очите му се беше събрала цялата светлина, на която слънцето е способно, а усмивката му можеше да накара всеки да почувства какво е щастие.
Малкия Тоше растеше като необикновено дете и ние тук на небето много добре знаехме това. Ние го чакахме да се появи от много години, защото знаехме на какво ще бъде способен. Тоше обичаше да се разхожда навън и да си разговаря с растенията и животните. Пееше им всякакви песнички и когато го правеше всички цветя разцъфваха, дърветата даваха плод а животинките застиваха около него и не можеха да мръднат с часове. Всички забелязваха таланта на момчето и му помагаха кой с каквото може.
Когато Тоше порасна, една нощ аз слязох по стълбата си и застанах на прозореца му. Той ме видя и ми се усмихна. Не ме попита кой съм, отвори си прозореца и ме покани. Направи ми чай. А аз му казах следното нещо: “Ти си на тази земя с най-голямата мисия на света. Ти ще обикаляш по много чужди страни и ще озаряваш хората със своите песни. Имаш нещо повече от другите, твоята душа е магическа, в нея имаш десет късчета, които са животворни. Ако някога някой има нужда да го излекуваш, ако прецениш, че заслужава втори шанс, ти можеш да му го дадеш. Но внимавай, пази си последните три късчета, защото те са важни за теб. Едното е късчето на твоята любов. Ако го дадеш, никога няма срещнеш любовта, която заслужаваш. Другото е късчето на детето ти. Ако се простиш и с него, никога няма да видиш усмивката на собственото си дете. А третото късче е твоята душа. Ако отдадеш и него, ще умреш ти самия.”
Тоше кимна веднъж. Усмихна се и каза: “Благодаря”.
От този ден той тръгна по белия свят. Откъдето минеше, любов разпръскваше. Хората го обичаха и бяха щастливи само малко да го погледат и послушат. Ангелският му глас сплотяваше хората, караше ги да се чувстват като едно семейство. По пътя си той срещна и много нещастни хора. Когато видеше някой нуждаещ се от здраве и подкрепа, той без да се замисля отдаваше по едно късче от своята дарба.
Неусетно му бяха останали само трите последни късчета. Когато той срещна една плачеща девойка и разбра, че нейния любим е загинал в един пожар, Тоше преглътна една сълза и си каза: “Аз имам любовта на хората. Ще успея да живея без любовта на жена. Това момиче е съсипано, ще й върна любимия.” И Тоше се наведе над гроба на загиналото момче, запя песен и от устата му излезе една въртяща се топчица която се разпръсна на хиляди частички по гроба. Умрелият се появи и прегърна своята любима.
Същата нощ Тоше чу писъците на една жена. На другия ден я намери и разбра, че жената е майка на новородено детенце, което е много болно и лекарите не могат да го спасят. Тоше преглътна втора сълза и си каза: “Аз дори нямам още дете. Не знам какво е и бих могъл да се грижа за другите деца по света. Тази жена ще умре заедно с детето си. Ще го излекувам”. Запя на ухото на бебето и от устата му излезе втора топчица, която се разпръсна над бебешкото легълце. Детето оздравя.
На следващия ден, Тоше отиде в друга страна, където още на прага й видя едно малко момиченце и малко момченце да седят на улицата. Те бяха мръсни и облечени в дрипи. Просеха. Проследи ги, когато си тръгнаха. Те се прибраха в една ниска къща, с покрив от картон. Той надникна през прозореца и видя вътре две легла. На едното лежеше една жена а на другото един мъж. И двамата бяха много болни и не можеха да станат. В единия ъгъл седяха още три деца и се разстриваха по ръчичките и краченцата за да се топлят. Двете дечица, които току що се прибраха, сложиха на открит огън една паница с вода и изсипаха в нея една шепа трева и глухарчета, които бяха откъснали отвън. Това беше тяхната вечеря. Тоше не можеше да повярва на очите си. Гледаше и не смееше да мигне. Сърцето му го заболя толкова силно, че дори не успя да помръдне от мястото си, нито сълза да преглътне, а само си помисли: “С какво заслужавам аз повече от тези деца? С какво заслужавам аз повече от всички деца по света? Боже, давам си душата, но нека тя помогне на всички дечица, и сега и в бъдеще. Нека моето последно късче нахрани тези бедни душици в тази колиба и да пази и помага на всяко друго дете по света. Моля те, Господи, пази ги от зло!” Тоше долепи лице до мръсния прозорец, запя, от дъха му стъклото побеля, побеля цялата къща, побеляха дечицата, болните родители, стените, покривът, улицата, града. Побеляха всички дървета и планини, тревата и животните, хората и техните деца. А Тоше изчезна, изпари се като роса във въздуха. От него остана само ароматът на череша.
И така, мили малки ангели, това беше историята за вашия брат Тоше.

Едно от ангелчетата подсмръкна, позабърса си сълзичките и попита:
- Дядо Боже, щом Тоше е наш брат, къде е? Защо не го виждаме тук, в Рая?
- Защото Раят не е достатъчно бял за него. Той е по-нависоко...

С ръка на сърцето мога да кажа,че това е най-хубавата приказва която съм чела и трябва да се отпечата за да могат повече деца да се радват на тази приказка и историята за нашето Ангелче да обиколи света! Браво!

zufo ako mozeh da te vidq buh ti padnala na kolene i bih ti kazala evala ...mnogo e hubavo i tuzno no si4ko e sudba ;( taka mu bilo pisnao...naistina bravo

lokofenka:Мели моля те пиши на кирилица

This post has been edited by lokofenka on May 05, 2008 02:37 pm

Някой може ли да преведе ""Pjesma koju je Tose napisao ? Много ще съм ви благодарна

Bog place
az susto...
valii a surceto kurvi...
....dusata mi skurbi...
protqgam ruka kum nebeto,
da te vurna iskam az...
pitam kade si ti
sulzite ne spirat ,bolkataa ogromna e......
nqmam dumi...
otnovo protqgam ruka ,
no bog hvana te ,ne te pusna
i mi kaza toj e angel4e no vece na nebeto.
ne vqrvah az i oste ne iskam da povqrvam.
No tose ot nebeto poqvi se i iz mezdu tumnite oblaci
ozari zemqta i kaza:
ne tuzi za men!ttaka trqbvase da stane...no nali znaes
az te naucih da ne places, da si kato men...
a az go sprqh i mu kazah no teb te nqma, sega si angel kak az
da produlza da ziveq....
spomnqj si onezi hubavi dni i moqta usmivka"i na ubidata otvurni s usmivka"
kaza mi tose tova iii si trugna
no toj zemqta ozari
duzdut sprq
surceto zabi silnoo
ii moite sulzi se izgubiha
usmihnah se i produlzih da ziveq,taka kakto tose iska6e
taka kakto toj ziveese
taka kakto vsi4ki trqbva da ziveem;(takava bese naj golqmata volq...volqta na tose;(

Мели невероятно е наистина..ето и нещо от мен

Летиш ли Ангелче сега,
там горе в света на любовта
далеч от тази болка и тъга
Пееш ли им сега,както пееше на нас
със твоя топъл меден глас..
Пей но знай,че тук на този свят
ти винаги ще бъдеш с нас.
Във всяко влюбено сърце,
във всяко мъничко дете
добротата ще цари,
защото в него ще си ти

Тоше -радост наша,принце наш
всяка нощ и всеки ден
моля се да бъдеш с мен
с усмивката си слънцето да затъмниш
и с добротата си да ни спасиш

Без теб светът е пуст и нищо няма смисъл,
това е всяка наша мисъл.
Помогни ни Тоше,направи така,
че в нашите сърца
да няма вече болка и тъга,
а само любов и доброта

Ти ни научи да обичаме и да сме добри
и така своята мисия изпълни.
Може би затова Бог така избра,
да те прибере при Ангелските си деца

Благодарим ти за всичко това!
Ти винаги ще си в нашите сърца
и в радост,и в тъга
Ти винаги ще си в нашите молитви
ние твоята мисия ще продължим
и светът ще спасим!

Сега те няма, знам
Напомня ми се всеки ден.
Сега те няма , знам
Но сърцето как да разбере…

Че обречено на болка то е
Че живота го наказва да умре
когато тялото скала е,
А душата счупена на две

Сега те няма , знам
Макар че търся те и нощ и ден
Сега те няма, знам
Но още чувам твоя глас, из между други гласове

Очи затварям да те видя как спиш като дете
Очи и отварям и разбирам ..спиш, но в други светове...