Човекът Тоше, Ангел наш

И аз се радвам да забележа че има леко пробуждане . Иначе каквото и да се каже ще е малко,такъв човек няма да има никога повече,но любовта и добротата му няма да се изгубят просто са приели друга форма и все още ги има

Такъв човек няма да има никога повече явно е бил прекалено добър за този свят и бог си го е прибрал.Това наистина е наказание

Тоше е личност охарактеризирана все с положителни качества - доброта,скромност,вяра,любов към семейството,децата и хората въобще!Това , което е правил приживе е доказателство за неговото Огромно сърце.Но незнам все си мисля , че не мога да намеря точните думи за него...все не ми достигат.....

"Феновете на македнската поп-легенда следват своя идол по пътя на хуманността" и...
Хайде да го направим , а?

Тошето е толкова добър,той заслушаваше да живее много повече.Наистина такова голямо сърце засъжаление на днешно време се среща много рядко,просто той заслужава любовта и уважението на всички нас,защото той е човекът,който ни е дал толкова много и винаги ще ни дава макар и от небето!Тоше те сакам засекогаш!

Attached Image (Click thumbnail to expand)

"Феновете на македнската поп-легенда следват своя идол по пътя на хуманността" и...
Хайде да го направим , а?

Ние вече го правим.Само нека Господ и Тоше са с нас,а силата да черпим от любовта си към нашия прекрасен ангел и от приятелството ни.
Ние всички сме различни - ученици,работещи,неработещи,майки,бащи,хора на изкуството,хора,които не спадат към никое от тези,но преди всичко хора.Човеци!!!
Боли ме,когато издребняваме,когато защото някой е на друго мнение се дистанцираме,защото някой е недоволен от работата на другия и иска да стане още по-добре,а този друг се сърди и се обижда.
Идеите трябва да са много,а изходният план и проект с каквото и да се захванем,трябва да е микс от тези идеи.И трябва да е най-доброто.Може би едни ме разбират сега,други се чудят за какво говоря,трети просто не ме четат,на четвърти им минава през главата и пак си знаят тяхното,а пети се опитват да си променят виждането и подхода,ама аджеба не могат да си преудолеят собствените недостатъци - невъзможността да работиш в екип.Дай Боже тези,които са ме разбрали и мислят като мен да са повече,иначе... Вярвайте ми успех няма да имаме в нищо.

"Феновете на македнската поп-легенда следват своя идол по пътя на хуманността" и...
Хайде да го направим , а?

Ние вече го правим.Само нека Господ и Тоше са с нас,а силата да черпим от любовта си към нашия прекрасен ангел и от приятелството ни.
Ние всички сме различни - ученици,работещи,неработещи,майки,бащи,хора на изкуството,хора,които не спадат към никое от тези,но преди всичко хора.Човеци!!!
Боли ме,когато издребняваме,когато защото някой е на друго мнение се дистанцираме,защото някой е недоволен от работата на другия и иска да стане още по-добре,а този друг се сърди и се обижда.
Идеите трябва да са много,а изходният план и проект с каквото и да се захванем,трябва да е микс от тези идеи.И трябва да е най-доброто.Може би едни ме разбират сега,други се чудят за какво говоря,трети просто не ме четат,на четвърти им минава през главата и пак си знаят тяхното,а пети се опитват да си променят виждането и подхода,ама аджеба не могат да си преудолеят собствените недостатъци - невъзможността да работиш в екип.Дай Боже тези,които са ме разбрали и мислят като мен да са повече,иначе... Вярвайте ми успех няма да имаме в нищо.

Мило, Мушмулче, разбирам те и аз се чувствам така и не само тук и в живота като цяло ...
колко е разбираем и лесен пътя към съвършенната хармония, но как ние хората обикновенно го потъпкваме и усложняваме до болка и своя животец и този на другите около нас ...а най-често това са хората които обичаме и ни обичат ...
казват "човешките взаимоотношения са сложно нещо", не съм съгласна - не е чак толкова трудно да вникнеш в думите/действията на другия, да се опиташ и разбереш позицията му, ако не си съгласен - да му го кажеш, но човешки , но ...за съжаление не винаги се получава така , всъщност много рядко. Повечето от нас , по-често избираме по-лесния път - да нагрубим, да убидим ,да оплюем, да гледаме сиир, да се подиграем - всички начини и средства за "щасливо" преминаване на дните за примитивната душица.
Аз лично мисля , даже съм убедена, че хората в този форум не спадат към така наречените от мен "примитивни душици" - просто е невъзможно да си се докоснал по един или друг начин до Тоше и да останеш безразличен, безсърдчен, бездушен!!! ...
Във всяка една от вас от този форум има нещо много ценно и съкровенно, нещо много чисто и невинно, нещо много красиво ...
Както каза ти, тук сме се събрали различни възрасти, различни професии и липса на такива, обединява ни само Тоше и желанието ни да бъдем крачка по-близо до него ... другото общо нещо между нас е - тежкия живот в който всички живеем, доколкото разбирам вички сме горе-долу на едно социално равнище - от хората които се блъската много за да преживеят ...Е, ми трудно е когато нямаш за себе си, за децата си , за семейството си ...трудно е да търсиш начини да намериш и за някой друг , но ние го правим и това е факт ...просто тежкият ни живот, желанието ни да помогнем, съзнаването че може би не е достатъчно това което правим , но неможем повече, малко или много ни изнервят и на моменти ни избиват чувиите ...на някои по-често, на други по-рядко ...един , двама са само онези, които още не са го допуснали и ЕВА ЛА!
На мен лично въпреки 32-те ми години понякога ми е мн трудно да премълча, да преглътна ... и доста често съм била разбирана погрешно или неразбирана ...и възможно е да греша, но си мисля че сигурен път да превъзмогнем издребняването и глупавите спорове е - хубаво да погледнем в себе си и после в дугитем защото много често говорим за едно и също нещо, искаме едно и също нещо,но не разбираме и оставаме неразбрани, защото сме се вкопчили в своето си виждане за нещата ...хубаво е при проблем пътрво да търсим грешката в себе си , така много по-лесно можем да разрешим проблема, т.к. е по-лесно да поправиш себе си, отколкото другия ...
Когато ни е прекалено трудно и неможем да превъзмогнем себе си може би наистина не е лошо за кратко да се дистанцираме, да обмислим на спокоиствие, вместо да говорим и действаме под пара ...
Ееех, коло хубави съвети и напътствия даодох , дано аз самата съумея да ги спазвам ВИНАГИ, тъй като по принцип го правя, но и аз си имам моите моменти
И е време да спрем да се оправдаваме, че сме твърде млади да разберем или твърде големи за да се променим, твърде заети за да направим, твърде бедни за да дадем ...защото всички знаем че не е така - това са само едни голи оправдания!!

Съжалявам че пак се отнесох , ако се притеснявате че живота ще ви мине в четене, не ме четете!
Ве сакам!